Повече от месец Мустафа Карадайъ обикаля из страната и изненадващо се появява на отчетни събрания - било на сбирка на село, било на заседание на местен съвет в града, било на разширено заседание на общински съвет на ДПС.
Нерядко пропуска началния час, потропва в неритмичен ритъм като закъснял ученик, тихо открехва вратата и се насочва към задните редове в залата, като почти виновно се извинява: Вие, работете, работете, аз тук ще си намеря място и ще слушам!
Понякога след входната табела на населеното място се насочва директно към кафенето и прави ихтибара на местните мъдреци – на кафе бистрят политиката. А местните се отпускат и дума по дума разкриват истината за ДПС в района. Избирателите казват кои са болежките на партията право в очите на Председателя, нещо което не се е случвало от години!
Карадайъ не се прави на интересен. Не го интересуват рейтингите на политическите лидери. Просто вижда, че партията все още боледува, а няма как един организъм да стъпи на крака „кендисиндем“ (от само себе си). ДПС изживя най-тежкия си период от учредяването си, продължил около година и половина.
*
Карадайъ обикаля, но активистите по места продължават да правят политика в кафенетата (50 %) и Фейсбук (50 %).
Ако фейсбук вършеше работа, всички щяха да карат лимузини; да щъкат между потъващите Малдиви и рая за селфита Дубай, между каналите на Венеция и Ниагарския водопад; да се радват на народна любов и ей така от раз да събират на площада стотици последователи за най-дребния проблем на квартала, и т. н., за силиконките да не говорим.
Особено заразени от „работата“ през социалните мрежи са младежите в ДПС, които най-много реват, че не им дават постове, не ги правят кметове и депутати.
Ами те не работят! Това е истината. Едни 200-300 потребители харесват партийни снимки, особено тези на които е Карадайъ, а кърджалийските активисти не пропускат Хасан Азис. Чат-пат драснат нещо, което отново се консумира само от тези 200-300 виртуални партийни бачкатори.
А, да, следят пасивно и какво пишат другите виртуални бачкатори от ДОСТ, след което се самоуспокояват: „Турция ги отряза и сега са „умряла“ партия“ (кендисинден и партия не умира, ама това е друга тема). И чакат да дойде пак кампанията за номинации – за общински съветници, кметове, депутати.
А избирателите чакат да видят жив депесар от… почти 1 000 дни. Най-малкото някой да им обясни как се топят ледовете между Турция и ДПС и какво следва!
Фейсбук политиците работа не вършат, но за топенето на ледовете пък могат да разкажат.
Публикувано в 24rodopi.com на 2 април
0 коментара:
Публикуване на коментар