(Продължение от вчера)
Ако в края на 2015-та и до средата на февруари 2016-та Лютви Местан изглеждаше като лутащ се и тъжно гледащ „командир без армия", а в очите му сякаш се четеше тюхкането „Ах, защо не си подадох оставката след словото на Шефа на 17 декември!?", днес случващото се около ДОСТ налага нов прочит. В ДПС трябва да са наясно, че Доган това вече го е направил и прогнозира ходовете напред. През тази календарна година той допуска дори да инкасира загуби. Факт е, че ДПС се провали в диалога с изселническите организации. В Кърджали общински съветници на ДПС открито работят срещу собствената си партия и чакат указанията на Местан в кой момент точно да обявят преминаването си в ДОСТ. Някои от активистите, чиито роднини в Турция са подложени на натиск, вероятно също ще бъдат „трансферирани". Други, които са заемали временно в отминали периоди някакви постове в изпълнителната власт – шефове на агенции, зам.-министри и т. н., също ще се огънат.
Доган има стратегия как да отбие атаката на ДОСТ, но може ли да разчита на екип на нивото на неговото мислене и рефлекси за оцеляване при една от най-сложните ситуации от създаването на ДПС. На конференцията на ДПС на 24 април, той седна до онези, за които казва, че са имали „кураж и самосъзнание да се борят за Свободата", но протегна ръка към всеки активист на партията с приветствието, прочетено от Филиз Хюсменова. Въпросът е колко от 856-имата делегати възприеха 11-те изречения като дежурно обръщение и колко от тях видяха светлина в тунела, в който се намират десетки хиляди избиратели на ДПС (в никакъв случай не заради Местан, а основно заради идващите послания от Турция).
„Кой е по-голям турчин? Този който е останал в ДПС или този който е преминал в ДОСТ?". Това са актуалните кахъри по места. Въпросите се чуват във всеки дом, във всяка кръчма в кърджалийските села. Това е истината. На този етап случващото се в ДПС и след появата на ДОСТ, е на тази елементарна основа, която ни връща назад във времето.
Ако Националната служба за охрана беше позволила на Доган да се качи на президиума, той вероятно щеше да направи философски прочит на случващото се в домовете на българските турци, да зареди своите, да убеди лутащите се, че верният път е бил този, който заедно са извървели до този момент. Доган сам е казвал за себе си, че е трупал позитиви, но е брал и много негативи – от „проклятието" през „доганизацията" и „разпределящия порциите" до „сатанизацията". Винаги е намирал аргументи да се защити, да направи така, че определенията за него да си останат за консумация на създателите им и да бъдат отхвърлени от избирателите му с жест „тинтири-минтири". Словото му от 17 декември м. г. пък беше като връх в действията на един защитник на националните интереси. Дали постигна целта си в България, тепърва ще става ясно. Но, че думите на почетният лидер бяха използвани по възможно най-добрия начин от инженерите на ДОСТ, това е неоспоримо.
И топката пак е в Доган. Той трябва много премерено да обясни на активисти, избиратели, опоненти – и у нас, и оттатък „Капитан Андреево": Аз не съм враг на Турция!
Каква ирония!
Само преди 3-4 години Доган обясняваше, че спасяващите България я правят не с програма, а събуждайки инстинкта на българина за оцеляване, като му внушават виртуална турска опасност, като му „набиват в главата", че „ДПС е продукт на Османското културно наследство на Балканите". Днес пред „наследниците на Османската империя" трябва да доказва, че не е „продукт на Русия".
Иди, че излез сух!
Изпитанието е още по-голямо заради забраната на Националната служба за охрана Доган да тръгне из страната на срещи с избирателите.
(Следва продължение)
24rodopi.com
В част І: 11-те изречения на Доган: Свобода или… Ердоган!?
Анализът на Националната служба за охрана ли е голямата пречка ДПС да си получи Ахмед Доган за оперативен шеф?
В част ІІ: Спомни си 17 декември, потърси посланията в 11-те изречения на Доган!
0 коментара:
Публикуване на коментар