Словото на Доган!? Възможен ли е трансфер на политически слуги от единия Сарай в другия

Грешно е внушението, че Добрият и Важният подава ръка на Лошия и Малкия

 

На 18 декември пуснахме новината „Ахмед Доган с важно послание в четвъртък“, като открехнахме лекичко завесата за посланията и тълкуванията, които няма как да не попаднат в словото Доганово - „политиката на демонтиране на управляващата коалиция с националистически формации“, курсът на партията след „подадената ръка от управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция“…

На 17 декември заглавието в посока предстоящата вечеря за коледните и новогодишни празници в така нар. „Сараи“ беше „Как вятърът на промяната, който духа от Анкара към „Сараите“ в Бояна, ще бъде усетен след 21 декември“.

На 12 декември депутатът от Меджлиса Азиз Бабушчу разговаря с председателя на ДПС Мустафа Карадайъ. Той също си е мислел, аджеба, какво ли ще има в новогодишното слово на Доган след подадената от Анкара ръка за възстановяване на приятелството.

Всъщност, пратеникът на Ердоган беше в централата на ДПС и на 13 ноември и когато си е тръгвал за летището, вероятно е затворил мечтателно очите. Видял се е като един от 150-те гости на Доган, настроил слух по време на словото, доловил в сложния изказ на почетния председател промяната и позитивите, за които Бабушчу е пращан от Началника си все по-често в България.

Красиво мечтаят само влюбените. Затваряйки очи, политиците виждат и лошите варианти. А относно прословутите предновогодишни речи на Доган, има и случай с колабиране на политик, който просто не е бил „в час“.

Бабушчу иска този път да е в час!

А иначе всички чакат словото на Доган. Доскоро – у нас, а вече е в далечни земи!

*

Морфичният резонанс (б.ред. без да говориш да предаваш  телепатична информация на подсъзнателно ниво) хваща дикиш както от ДПС към Партията на справедливостта и развитието (AKP) в Турция, така и в обратна посока. Доган несъмнено долавя, че Анкара пак го вижда като проспективният политически клиент в България. Сиреч, морфичният резонанс следва да донесе на Доган: „Ти за нас пак си безспорният лидер на турците в България, но и гросмайсторът, който владее българския политически шах“. Каква обаче е цената на продавача, струва ли си, какво ще спечели днес, а какво утре проспективният клиент на Анкара?

Възможно ли е този път Доган да е „проектиран“ другояче от приятелите и като какъв? А как ви изглежда теорията AKP да е проспективният клиент на ДПС, най-важният клиент на ДПС!? Анализатори вероятно ще усетят терзанията Доганови в словото му…

Доста по-лесно ще усетят иронията в другото, което иска Бабушчу, макар и да не го казва в прав текст. Възможно ли е ДПС да прибере обратно Лютви Местан, Шабанали Ахмед, Айдоан Али и другите от ръководството на партия ДОСТ, чийто неформален турски шеф беше именно Азиз Бабушчу.

Колкото и некрасиво да звучи, възможен ли е трансфер на политически слуги от единия Сарай в другия Сарай!?

ДПС ще демонстрира демокрация на макс и ще отговори „Нека заповядат, да подадат заявление за членство до местните съвети, където живеят“. Както се казва, да започнат политическа кариера от село, пък, да са живи и здрави, могат и лидери да станат, а някой ден защо не и някой от тях - почетен председател.

Естествено, върхушката на ДОСТ, ще се направи на обидена и ходът със заявленията ще си остане само с иронията и няма да се развие до реално измерение.

Кой тогава да бъде върнат под трите букви Д-П-С?

Лютви Местан?

След онази Вечеря на Морфичния резонанс, Местан вероятно е станал още по-голям етнолог и е наясно, че няма никакъв шанс да бъде приет обратно в „Сарая“.

Хюсеин Хафъзов?

Беше много краен във времето, когато си мислеше, че идва краят на ДПС. А преди това пък бил обучаван в турски университет от преподаватели, които се оказаха хора на Фетхуллах Гюлен – много лоша атестация. Приемането обратно в ДПС е трудна работа - 5 %.

Шабанали Ахмед?

Той беше най-важният човек на ДОСТ в Турция до изборния провал на партията в България. Но беше и първият, който след парламентарните избори смени чипа „Който е турчин трябва да гласува за ДОСТ“ с нов: „Осъзнах, че без ДПС няма как да се случат нещата“. 10 %  е вероятността да бъде приет обратно.

Мехмед Ходжа?

Той няма да се върне, макар да има своите 10 % шансове.

Марияна Георгиева?

Тя пък няма да предаде Местан, макар в ДПС винаги да има място за още една етническа българка.

Айдоан Али?

Ако Бабушчу е поискал поне един-единствен достаджия пак да го направят депесар, Айдоан е човекът – 50 на 50.

Е, не бързайте да реагирате „А къде забравяте Бахри Юмер?“. Не сме го забравили. Кметът на Джебел е „другото тесто“ в ДОСТ. За него думата има лично Доган – двамата са градили структури в трудния за ДПС период, имали са моменти-тестове за мъже на честта, за мъже в политиката, но пък Юмер е изричал може би най-тежките думи по адрес на приятеля си.

*

И друг акцент ще има в речта на Доган.

Срещите на Бабушчу с Карадайъ грешно  се дешифрират от българските достове на депутата от Меджлиса, че видите ли Анкара дава указания за обединение на ДПС и ДОСТ и „няма мърдане“. Че някой Силен решава съдбата на Малките в политиката.  Грешно е внушението, че Добрият и Важният подава ръка на Лошия и Малкия.

Когато се гради мост в политиката, се залага на здравината на всички елементи. И на симетрията, разбира се. Колоните и от двете страни на този мост са еднакви.

Публикувано на 20 декември в 24rodopi.com