Искам да стана кмет на Кърджали, или поне на Джебел

Пари, пари, пари… През 2018-та всичко ще се върти около парите

Каквото ще се случва през 2018-та година, все ще е свързано с пари. Особено в политиката. Винаги става дума за пари, в повечето случаи за много пари.

*

Българският език го измъчва, но от време на време се налага да държи речи, защото си е поставил за цел да стане кмет. Първо си беше харесал кметския стол в Кърджали, но заради комичните ситуации, в които го вкарваше употребата на официалния език, премести амбицията си в Джебел.

С турския се справя доста по-добре, но пък турците в Кърджалийско „превключват на друга вълна“, когато той говори. Загубил е доверието им заради ниските заплати, които дава на работниците си (често закъсняват с месеци), а и заради хранителното натравяне на шивачките му (не един и два пъти).

Когато му дойдат гости от Турция умело завърта разговорите към портфейла си – това е мое, онова също съм го купил, ама ми трябва време да го разработя, и т. н.

Gökten indi iş adamı (Гьоктен инди иш адамъ) – това казва за него бивш ортак. Когато делели правилно парите, нашият човек „набивал в главата“ на партньора си, че Оня горе го е пратил на тази земя да прави бизнес и да трупа пари. Сиреч, дръж се здраво за мен.

Изненадата е, че този пратеник от „Гьока“ реши да зареже разностранен бизнес за милиони и недовършените си проекти и да стане кмет с месечна заплата около 2 000 лева!?

*

Когато бизнесмени, които са натрупали активи от флирта си с властта или са били дейни в шашмите (присвоени общински и държавни имоти, примерно), решат да стават кметове, положението замирисва на „бизнесмените не са това, което са“ и „гле`йте сега, западни журналисти, каква корупция се задава“.

Партиите, които са на власт в държавата или по места, създадоха заможни хора. Много от тях бързо забравиха, че са продукт на Партията и се наричат бизнесмени, някои дори се самоназовават „независими бизнесмени, от които партиите зависят“. Това, последно, е голяма глупост и само прост човек с пари би го повторил втори път.

*

След гурбетчиите, реално Общините се явяват големият инвеститор в Източните Родопи. По тази причина и бизнесмени а ла „мейд ин Партията“ ще се кандидатират за кметове през 2019-та, но още през 2018-та ще покажат, че са си начертали нов път (Оня, който искаше в Кърджали, но се премести в Джебел, е в предизборна кампания още от 2017-та).

Колкото до Инвеститор №1 – гурбетчиите, не ги подценявайте! Повечето заминаха на Запад в търсене на по-добрия стандарт, но немалка част напуснаха, защото бяха омерзени от зависимостта да си човек на правилния човек от Партията, иначе нямаш шанс за реализация - независимо от уменията, които имаш; от харизмата, която излъчваш; образованието; езиците, които владееш.

*

Авторитетни западни медии писаха, че България е корумпирана, но поне не създавала ядове на Европейския съюз и затова от Брюксел ни гледали сеира, без да се намесват.

Но пък от Брюксел ще дойдат ядове. Рано или късно. Не от институциите, а от самите наши гурбетчии.

Много нашенци успяха на Запад. В много трудна среда - без партия, без протекции, без да са ги включвали в корупционни схеми. Ей тъй, от нулата! С две голи ръце, но с талант и умения. И спазване на правилата! Мнозина ще се върнат да инвестират честно спечелени пари в родния край. А ще има и такива, които заслужават да станат и кметове на общини.

Представете си битка между оня от втория абзац, дето е паднал от „Гьока“, и успял в Холандия или Германия нашенец!

Публикувано в 24rodopi.com на 2 януари